Изкачването на връх Ботев не е никак лесно, но определено е преживяване, което трябва да си подариш поне веднъж в живота. Преходът не е кратък, но живописните гледки и красотата на Централен Балкан си заслужават всяка крачка.

Изкачване на връх Ботев

Има няколко маршрута за изкачването на първенеца на Стара планина. Може би най-популярният е местност Паниците (Калофер) – хижа Рай – връх Ботев. Другият, който ние избрахме, е Априлци (кв. „Видима“) – хижа Плевен – връх Ботев. И двата маршрута са прекалено дълги за един ден, ако нямате опит и много добра физическа подготовка, затова ви препоръчвам да разделите прехода си на части.

Ние избрахме маршрута от хижа Плевен, като решихме максимално да олекотим прехода си и затова нощувахме там 2 нощи. В първия ден се изкачихме от Априлци до хижа Плевен. На втория ден от хижата до връх Ботев и обратно. На третия ден слязохме от хижата до Априлци. Как да стигнете до самата хижа, може да прочетете ТУК.

От хижа Плевен до връх Ботев

Преди да предприемем какъвто и да е преход, винаги следим прогнозата, но колкото и да внимаваш, времето е непредвидимо. Изкачвахме върха на 2 септември и прогнозата предвиждаше студ, но не и облаци, дъжд или мъгла. На сутринта обаче ситуацията беше доста по-различна от очакваната. Облаците бяха безкрайно много, а мъглата беше доста ниско. Трябваше да преценим дали да рискуваме, или да се откажем.

Отново прегледахме прогнозата. Все още нямаше никакви изгледи за дъжд, но мъглата щеше да остане за дълго. Бяхме добре подготвени с дебели дрехи, дъждобрани, челници и GPS приложения, които могат да ни показват пътя и решихме все пак да опитаме. В крайна сметка всичко мина успешно и въпреки че през по-голямата част от времето ходихме в мъгла, понякога се появяваха чудесни гледки. И макар да не успяхме да се насладим на Балкана в пълната му цялост, изкачването на върха беше вълнуващо през цялото време, защото не бяхме сигурни дали планината ще ни го позволи.

Маршрут

Ще разделя маршрута на няколко етапа, така че да ви бъде по-лесно да се ориентирате, ако предприемете изкачване към връх Ботев.

От хижа Плевен през ски пистата и гората до подбилната пътека

Има две пътеки, водещи към върха – лятна и зимна. Тръгваме по лятната пътека, следвайки зелено-бялата маркировка. Първият етап от маршрута преминава през ски пистата. После завивате наляво и около 30-40 минути се върви през гората. Пътеката е добре маркирана и няма как да се объркате. След стръмното изкачване на ски пистата има равен преход, след което отново предстои малко „катерене“ през гората.

След като излезете от гората, следвате стълбовата маркировка, докато не стигнете до табела за върха, която ви насочва наляво към подбилната пътека. Ние успяхме да я видим дори и в мъглата, така че ще се ориентирате без проблем.

От подбилната пътека до заслон Ботев

Следва най-леката част от прехода. Около 30-40 минути се върви по равна и тясна пътека. На отиване минахме доста по-бързо по нея, тъй като заради мъглата не се виждаше почти нищо. На връщане обаче спряхме за почивка, тъй като се разкриваха чудесни гледки.

След лекия преход предстои едно доста изморително и стръмно изкачване по стълбовата маркировка. Разстоянието не е голямо, но се налага да се спира често за почивки. Тук времето зависи най-вече от темпото ви. За мое щастие, докато се изкачвахме, заради мъглата изобщо не виждахме какво ни очаква. На връщане спряхме и се огледахме и ми се стори доста внушителен „баир“.

След като се изкачим по стръмния участък следва разклон. Вляво от основната пътека има друга, която води директно към върха, но е по-стръмна.

Ние продължихме по вече избрания маршрут, тъй като искахме да стигнем до заслона, да спрем за почивка и да преценим дали времето е подходящо да стигнем и до върха.

Заслонът ни посрещна потънал в мъгла, но с чаша топъл чай. На място има Wi-Fi и може да погледнете прогнозата за последно, да хапнете и да се подсилите преди финалната права.

От заслон Ботев до връх Ботев

Последният етап от маршрута отнема от 45 минути до час в зависимост от темпото. Участъкът е стръмен и натрупаната умора започва да се усеща с всяка крачка нагоре. От заслона до върха вече следваме червена маркировка. В мъгливо време е най-добре да се движите близо до стълбовата маркировка, за да не се отдалечите твърде много.

Непосредствено преди върха мъглата се разсея откъм южната му част и успяхме да се насладим на красива панорамна гледка. За жалост хубавото време продължи не повече от 5 минути.

На покрива на Стара планина

На върха е разположена туристическа спалня „Връх Ботев“, където може да спрете за почивка, да пиете топъл чай и да получите печат за „100 национални туристически обекта“. Мъглата ни застигна малко след като се качихме горе. Гледките бързо изчезнаха, а температурите станаха доста ниски. Вятърът беше доста силен. Направихме няколко снимки и решихме да тръгваме обратно към хижата.

Връщането ни отне 3 часа, като направихме една по-голяма почивка на една от скалите, намираща се встрани от главния маршрут. Има отъпкана пътека, така че трудно може да я пропуснете. При ясно време се разкриват чудесни панорамни гледки. При мъгла – радвате се, че сте стигнали върха и сте се прибрали успешно.

Заключение

След 7 часа преход се прибрахме в хижата и пихме по една студена бира. Изключително благодарна съм, че планината ни позволи да стигнем до най-високата ѝ точка. Със сигурност обаче заради лошото време, имаме и причина да се върнем отново, надявайки се следващия път Балканът да е по-благосклонен.

Времето, добрата екипировка и физическата подготовка са ключови фактори, за който и да е връх, така че ви съветвам винаги да се съобразявате най-вече със собствените си възможности, преди да поемете към планината.

Ако имате други въпроси, може да ми пишете на лично съобщение във Facebook страницата на блога, или на личния ми профил в Instagram.

Можете да се абонирате за бюлетина на блога, за да получавате информация директно на вашия имейл.

В планината Стара планина bulgarianontheroad Стара планина Централен Балкан българия връх Ботев забележителности маршрут мъгла опсание пътуване съвети упътвания хижа Плевен