За планините и движението като най-яркото олицетворение на живота

Още от началото на създаването на Bulgarian on the road дадох заявка, че в блога ще публикувам и интервюта с други любители на планината и пътешественици. Винаги съм смятала, че хубавите истории са за споделяне и се радвам, че започвам тази блог поредица именно с един от моите съветници, когато става дума за планински преходи.

Емо е от онези хора, които успяват да те заредят положително за минути, умеят да вдъхновяват и без проблем могат да те убедят да прекосиш София пеша на -3 градуса. Затова избягвам да се срещам с него, ако не съм готова за поне 10 километра. В планината става по-страшно и ако някога го чуете да казва „след малко ще сме стигнали“, не му вярвайте особено, далеч сте. Но не може да се очаква нещо друго от някой, който е преминал през маршрута Ком-Емине 2 пъти и си мисли, че това съвсем не е „голяма работа“.

Освен за съвети за планината, винаги може да го потърсите за философски мисли, забавни истории, бурканче с мед, кутия Мираж или пък книга от Света на диска. И което и да сподели с вас, уверявам ви, печелите. Ако още не съм ви убедила, в тази публикация може да прочетете как Емо и приятели съвсем наскоро почистиха заслон „Велийца“ и сложиха табела на върха, която именно той изработи.

И макар да говоря за него, залагайки на чувството за хумор (някак си не успявам другояче), истината е, че е не просто добър приятел, а някой, от когото има какво да научиш. И вярвам, че може да е вдъхновение за всеки, който тепърва навлиза в света на планинарството. Затова споделям малко от Емилините мъдрости и с Вас.

1. Представи се:

Казвам се Емил Йотов. Наричат ме Емо или Емца. Занимавам се с консултантски услуги в най-якия магазин за екипировка, с планинарство, скално катерене, алпинизъм, дърводелство. През свободното си време чета, радвам се на природата и мечтая.

2. Какво е движението за теб?

Живот! От кръвта във вените ми, през мислите и краката ми, до целите, които си поставям, движението е най-яркото олицетворение на живота.

3. А кога се зароди любовта ти към планините?

Сигурно я е имало винаги, но я открих в 10 клас с първото си участие в похода „По стъпките на Левски“, който се организира от Плевен до Карлово. Спахме в Рилския манастир първата вечер от заминаването си, след като минахме през каньона на река Чернелка в Плевенско. На следващия ден се качихме на хижа Амбарица, останала до момента любимата ми! Видях Старопланинския траверс за пръв път, макар да осъзнах доста по-късно какво съм виждал. Величественият Купен, събиращ около себе си цялото алпийско било, си е доста привлекателна гледка. Не мисля, че има вариант за бледи емоции на такова място – или се влюбваш завинаги, или никога повече не стъпваш там.

4. Кое е най-голямото предизвикателство, пред което си се изправял досега?

До момента не съм се поставял прекалено далеч извън комфортната си зона. Рамките ми май са малко по-широчки. Иначе си заслужава да спомена Ком-Емине, прехода по билото на Стара планина, който направих сам през 2017-та година. Качихме се с една малка и смела група до Гросглокнер през алпийския ръб Стутлграт. Забавлявам се в подобни обстоятелства и за това не се чувствам съвсем предизвикан. Май не съм особено състезателен тип и за това се чувствам така.

5. Какво би казал на по-младото си аз?

Бил ли съм по-млад от сега? 😀 Действай повече, мечтай на крак!

6. Какво ти дава свобода?

Вятърът, течащата вода, движението на небесните тела, хармонията в природата ме вдъхновява. Обожавам да споделям свободата си с близки! Не би имала голяма стойност в противен случай.

7. А какво я ограничава?

Ако дам прекалено много енергия за мислене, понякога се ограничавам за движение.

8. Посетил си не малко планини и хижи. Кое е нещото, което те кара да се върнеш на дадено място?

Всеки път, когато съм искал да се върна на дадено място е било, за да си спомня или повторя начина, по който съм се чувствал там с хората, с които съм бил. Повторението е основа на традицията. Традиция трябва да са щастливите мигове, споделени с близък човек.

9. Кой е най-ценният съвет, който си получавал?

Уважавай! Подготовката за всяко приключение минава през опознаване и уважение към мястото, времето, хората с които си…

10. А кой е съветът, който би дал?

Бъди насреща, вземи глътка вода в повече, още една ветровка, ръкавички – могат да спасят някого.

11. Кое е нещото, без което не ходиш в планината?

Вода, щеки и всякаква полезна екипировка, обичам да съм подготвен. Но с човек си е просто задължително!

12. А има ли нещо, което никога не носиш със себе си?

Напълно забравям за градските прекалености, оставям динамиката на ежедневието.

13. Разкажи случка от Ком-Емине?

Случка, която ми се повтаряше всеки ден по време на първото ми преминаване през 2017 г. е загубването на пътеката, дори по-често от веднъж на ден! 😀 Това можеше да се избегне с малко по-добра подготовка и проучване на маршрутите, по-стриктно следене на навигация и пътеводител, но тези отклонения ми показаха места, на които повечето хора не отиват. Видях прехода през малко по-различен ъгъл – необятни поляни, недокоснати дървета, под чиято сянка човек може да си вземе жизненоважната обедна дрямка. Губете се!

14. Ден 60+… Как върви катеренето? Разкажи какво те накара да започнеш и те мотивира да продължиш. Каква е следващата ти цел?

Аааа, тези са само в залата – броя ги като средство за мотивация и самоконтрол. Катеренето в зала има простата функция да направи катеренето на скали по-приятно. Следващата цел е Монблан.

15. Кой е върхът, който винаги ще помниш?

Помня всеки! Те са като живи със свой характер. През различните сезони показват различни свои страни. Ботев, Купена, Ком, Паскал, Вихрен, Кутело, Мальовица, Велийца…имам толкова много добри приятели в планините.

Ще се фокусирам върху Ботев – първия от големците, с които се запознах, а имам също толкова много да опозная. Историите с него са винаги истории с хората, с които съм бил там.

16. Сподели нещо, което искаш хората да прочетат за финал:       

Блоговете на природна тематика са страхотно четиво. Продължавайте да четете бългаския дребосък на път! За да сте весели, четете Пратчет, за да умеете да изразявате чувствата си, четете поезия – Вапцаров е в състояние да ви отвее шапката с част от черепната кутия. Напишете нещо за себе си и хората около вас и ще можете да прочетете себе си!

Можете да се абонирате за бюлетина на блога, за да получавате информация директно на вашия имейл.




Интервюта

1 Comment Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: