Преходът от Беклемето през хижа Козя стена до хижа Ехо и обратно е един от най-дълго мечтаните от мен. След като плановете ни за този маршрут се проваляха няколко пъти, най-накрая успяхме да го осъществим в началото на септември и смело го класирам като един от най-любимите ми.

Планът беше да разделим маршрута по най-популярния начин – от Беклемето до Ехо в един ден, нощувка на хижата и на следващия ден обратно. Поради непредвидени обстоятелства обаче не бяхме сигурни дали ще успеем да пътуваме и не се обадихме предварително.

Впоследствие тръгнахме, но всички места там вече бяха заети. Затова обърнахме плана и запазихме нощувка на хижа Козя стена. Така направихме маршрута Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо – хижа Козя стена в първия ден, а на следващия се прибрахме от хижа Козя стена до Беклемето.

Ще ви разкажа за всеки от етапите с подробности, както и с какви впечатления останахме от хижа Козя стена. За финал ще ви оставя и няколко препоръки, които да вземете предвид, ако планирате този преход.

От София до Беклемето

Най-бързият маршрут с кола от София до Беклемето е през Подбалканския път, като при село Кърнаре се завива наляво и се поема към прохода. Разстоянието от София до Беклемето през този маршрут е 144 км и се изминава за около 2 часа в зависимост от трафика и скоростта ви. На място ви очаква голям свободен паркинг, където може да оставите колата си и табела, от която започва преходът. Точно отсреща се намира и паметникът „Арката на свободата“.

Бяхме чели доста коментари за това дали е удачно да оставим автомобила си на място през нощта, но в крайна сметка решихме, че изглежда безопасно и нямахме почти никакви проблеми.

Всъщност единственият казус, който имахме, беше, че в събота бяхме една от първите коли на паркинга и в неделя се оказахме запушени от останалите автомобили и нямаше откъде да излезем. Впоследствие с разместване на една от местните пазарски бутки успяхме да заобиколим останалите коли и си тръгнахме.

Ако се притеснявате да оставите колата си тук, имате вариант да отидете до хотел „Сима“, където много от туристите оставят автомобилите си. Доколкото разбрах, ако имат възможност хората от хотела биха могли и да ви закарат до Беклемето.

От Беклемето до хижа Козя стена

След като оставихме колата си, поехме по широк коларски път към хижа Козя стена. Важно е да знаете, че маршрутът има летен и зимен вариант, като зимният се движи по централното старопланинско било, а летните пътеки подсичат върховете, покрай които се минава. Въпрос на личен избор е откъде ще минете. Ние се движихме почти изцяло по летния маршрут и ще ви разкажа за него.

Маршрутът от Беклемето до хижа Козя стена условно може да се раздели на 4 части

• От Беклемето до Паметника на летците
• От Паметника на летците през траверса Козя стена
• От траверса Козя стена до връх Боба (Баба)
• От връх Боба (Баба) до хижа Козя стена

От Беклемето до Паметника на летците

Това е първият и най-лек етап от прехода до хижа Козя стена. Малко след като черният коларски път приключи, ще стигнете до разклонение. Наляво е зимният маршрут, който се качва по билото, а вдясно лятната пътека, която го подсича.

Ние решихме почти изцяло да се движим по летния маршрут, за да си пестим силите. Пътеката е равна, лека и приятна. От нея се разкриват възхитителни гледки, а ако уцелите подходящо време – може да се насладите на най-сладките боровинки. По нея се върви около 40-45 минути, след което стигате до Паметника на летците.

От Паметника на летците през траверса Козя стена

Тясната пътека ще ви отведе до широка поляна, на която може да направите почивка, ако имате нужда. Тук пътеките отново се разделят на зимна и лятна, като този път обаче вляво продължава лятната пътека, която подсича билото, а вдясно продължавате по него.

Тук имате няколко различни варианта спрямо местата, които искате да посетите.

Вариант 1: Тръгвате по билото, като така минавате първо през връх Козя стена и после през траверса. Тук гледките са върховни, а теренът по-каменист и би ви отнел малко повече време.

Вариант 2: Тръгвате по лятната пътека и подсичате както върха, така и траверса. Този вариант е подходящ в случай, че имате страх от височини. Важно е да знаете, че лятната пътека тук също е по-камениста и не е толкова леко, колкото в началото.

Вариант 3: Минавате по лятната пътека, а впоследствие се изкачвате до началото на траверса, за да минете по него. Така бихте си спестили време, но бихте изпуснали възможността да минете през връх Козя стена.

Ние избрахме вариант три с идеята да спестим време, а на следващия ден се изкачихме до връх Козя стена. Ако нямате притеснения от височини, според мен най-подходящият и красив маршрут е този от вариант едно или може да направите като нас и да минете по билото на следващия ден.

Тръгвайки по лятната пътека, в далечината се вижда началото на траверса Козя стена. От разклонението до пътеката, която води нагоре, се върви около 15-20 минути.

После пред вас ще се появи малка козя пътека, която води нагоре. Ако не искате да минавате през траверса, тук трябва да продължите по пътеката вляво.

Ние хващаме пътеката вдясно (нагоре) и след 5-6 минутки изкачване стигаме до началото на траверса. Същата пътека използвахме на следващия ден, когато подкосихме траверса, но се изкачихме нагоре, за да минем през връх Козя стена в обратната посока.

Преминаване през траверса Козя стена

Най-екстремната част от маршрута, но и една от най-красивите, е преминаването през траверса Козя стена. Някои го сравняват с Кончето в Пирин, но е далеч по-леко и безопасно. Все пак ако ви е страх от високо, по-скоро не е подходящо за вас.

Ще започна с това, че аз също имам страх от височини и не бях сигурна дали ще успея да мина докрай. В началото е доста широко и се върви лесно, но в края на ръба има стръмно спускане, където определено трябва да се държите здраво за въжето.

Цялото преминаване по ръба ни отне около 45-50 минути със спиране за снимки и любуване на гледките. Нещо много важно за този участъкът е, че е абсолютно задължително да сте с подходящи обувки.

От траверса до връх Боба (Баба) (1707 метра)

Слизайки от траверса отново ще се озовете на широка поляна в подножието на връх Боба (Баба). Тук лятната пътека го подсича, а върхът остава северно от нея. Ние решихме да го изкачим и от него да продължим към хижа Козя стена.

Изкачването от разклонението на пътеките до върха ни отне около 20 минути. Няма къде да се объркате, пътеката ще ви отведе право нагоре. Точно тук успяхме да видим и най-много еделвайси.

Препоръчвам ви да не пропускате този маршрут, защото се разкриват уникални гледки във всички посоки.

От връх Боба (Баба) до хижа Козя стена

Това е последният участък от маршрута до хижа Козя стена. От тук ни предстои плавно спускане и впоследствие равно ходене до самата хижа. По време на маршрута се преминава през няколко различни разклонения, но пътеката е добре маркирана и няма къде да се объркате. На нас ни отне около 30-35 минути да стигнем до хижата.

От хижа Козя стена до хижа Ехо

От Беклемето до хижа Козя стена стигнахме за малко повече от 3 часа. На хижата направихме почивка за около час, като обядвахме и оставихме част от багажа си. Сега продължавам да ви разказвам за маршрута, а по-надолу в статията ще ви споделя и впечатленията ни от хижа Козя стена.

Маршрутът от хижа Козя стена до хижа Ехо е 6.5 километра и отнема около 2 часа и половина в посока. Ние тръгнахме около 14:00 часа и знаехме, че нямаме много време за бавене, тъй като до 20:00 трябваше да се приберем обратно, за да вървим по светло. Отделихме си 5 часа за преход и 1 час за почивки.

Нещо много важно, което трябва да знаете е, че маршрутът от хижа Козя стена до хижа Ехо е малко по-труден от този от Беклемето до хижа Козя стена. Тоест не очаквайте същото леко ходене. По-скоро почти през цялото време се редуват изкачвания и спускания, които могат доста да ви изморят. Пътеката е много добре маркирана и отново следвате червената маркировка. И тук може да следвате различни пътеки по билото или да го подсичате.

Този етап от прехода ще разделя на три части отново спрямо нашите впечатления и опит:

• Хижа Козя стена до събирането на двете пътеки
• Събирането на двете пътеки до подножието на връх Ушите
• Подножието на връх Ушите – хижа Ехо

От хижа Козя стена до събирането на двете пътеки

Малко след първите табели, които виждате на снимката по-горе, ще стигнете до разклонението и двете пътеки, за които говоря. Пътеката вляво подсича билото, а тази вдясно минава по него. Лявата се води по-лека и по-безопасна.

Ние избрахме тази вдясно на отиване, а другата при връщането. Ще ви обобщя плюсовете и минусите при едната и другата, за да прецените през коя да минете. Този участък отнема около 30-35 минути.

Пътеката вдясно, минаваща по билото, е по-тясна, предимно на открито и по-обрасла. Има един участък, където трябва отново да се държите за въже. От нея се разкриват доста красиви гледки и честно казано за мен най-големият ѝ недостък беше, че я минахме по обяд и беше адска жега.

Пътеката вляво за сметка на това е доста по-сенчеста и подходяща за обедните часове. По-широка е, но в началото ѝ (в нашия случай края) има едно ходене по камъните, което не е никак приятно. Не бих казала, че е чак опасно, но ние го минавахме буквално в края на 22-километровия преход и ми се стори мъчително. 😀

Не бих казала, че едната пътека е 100% по-добър избор от другата, по-скоро зависи по кое време минавате през тях.

Събирането на двете пътеки – подножието на връх Ушите

След кратко изкачване пътеката ви отвежда до Маркова ливада, която впечатлява със своята красота. Тук е подходящо място да си направите кратка почивка, преди да продължите напред. От тази точка до подножието на връх Ушите теренът е по-скоро лек.

След около 45-50 минути ходене се стига до подножието на връх Ушите, където има разклонение на пътеката. Дясното разклонение води към хижите Васильов и Хайдушка песен, а лявото към хижа Ехо.

От подножието на връх Ушите до хижа Ехо

Избираме пътеката вляво и традиционно продължаваме със спускания и изкачвания към хижа Ехо. Тук теренът вече не е толкова каменист, но за сметка на това има доста гъста растителност, която на места прави преминаването доста трудно. Препоръчвам ви да сте с дълги панталони.

След като излезете от храстите, за кратко ще навлезете в гората. Там ще видите табели за двата маршрута – зимен и летен. Коловата маркировка (зимният) изкачва върха и се спуска към хижата, а лятната го заобикаля през седловината Демиркапия. Ние заобиколихме и малко по-късно хижа Ехо се появи вдясно от нас.

Хижа Ехо

Хижата се намира на територията на Национален парк „Централен Балкан“ между върховете Кавладан и Юмрука. Надморската ѝ височина е 1675 метра.

Разполага с 50 легла, има голяма столова и предлага супи и хляб, а в „барчето” може да си купите всякакви напитки.

Важно нещо, което трябва да знаете е, че стаите са общи. В интернет ще попаднете на информация за 3-местни или 4-местни възможности, но такива няма.

Хижата е електрифицирана от слънчеви панели, има и вътрешна баня с топла вода. Тук, както и при хижа Козя стена, водата е ограничена и невинаги има възможност за вземане на душ. Не сме разглеждали отвътре и нямам други впечатления.

Непосредствено близо до хижата в посока юг се намира параклисът „Света Троица“. Той представлява малка красива постройка и до него се стига по полегата пътечка. От хижа Ехо може да направите и преходи до връх Юмрука и връх Кавладан.

От хижа Ехо до връх Юмрука

Връх Юмрука се намира 30 минути южно от хижата. Той е висок 1827 метра и има красива форма, наподобяваща юмрук. До върха се достига през стръмна пътечка, на която има поставени и метални въжета и колове. Маршрутът е кратък, но стръмен. Върхът е едно от най-предпочитаните места за посрещане на изгрева в Стара планина.

От хижа Ехо до връх Кавладан

Върхът северно от хижата се нарича връх Кавладан. Той е висок 1712 метра, като може да го качите за около 15 минути по тясна пътечка, която започва от хижата в посока северозапад. От върха може да видите красиви панорамни гледки.

Ние нямахме нито време, нито достатъчно сили, за който и да е от тях, затова си направихме 30 минути почивка на хижата, разходихме се до параклиса и си тръгнахме обратно към хижа Козя стена. Тръгнахме към 17:20 ч. и в 19:40 ч. изпратихме залеза от хижа Козя стена, доволни от прехода.

Хижа Козя стена – дом в сърцето на Балкана

Хижа Козя стена е разположена в местността „Хайдук чешме“ на 1560 метра надморска височина. На юг се открива великолепна гледка към просторна гора. Хижата разполага с капацитет от 92 места, разпределени в стаи с 3, 4, 5, 7, 8 и 10 легла. Цената за нощувка във всяка от тях е 20 лв. на човек. Санитарните възли са общи.

Хижата разполага с туристическа кухня и столова. На място има и бюфет, от който може да си закупите сладки и солени неща, както и газирани напитки като бира, кола и т.н. Готвят се неща като супи, салати и скара, както и домашни десерти.

Хижата разполага и с читалня и голямо разнообразие от книги за четене, както и не малък избор от бордови игри, така че да не скучаете по време на престоя си. Няма интернет и почти няма и обхват, което я прави идеална за пълна почивка.

Единственият минус за мен е, че заради липсата на вода в региона няма възможност за вземане на душ. Има бани с мивки, където може да си измиете зъбите, лицето и да се поизмиете, но трябва да прежалите къпането. Не е болка за умиране, но е важно да го знаете.

Друго важно нещо е, че в стаите контактите не работят и ако искате да си заредите телефона, може да го направите само в столовата – има разклонител за общо ползване.

Личното ми мнение за хижа Козя стена е, че условията са добри спрямо местоположението ѝ. Ние се настанихме в тройна стая, като получихме чисти чаршафи и допълнителни завивки.

Достъпът до хижата е само пешеходен, а продуктите се докарват с коне и предвид това и липсата на вода си е направо приказка. Когато пристигнахме имаше само леща за обяд, но за вечеря приготвиха и скара и салатки, както и други супи. За закуска хапнахме мекици, като трябва да си ги поръчате предварително.

Хижарят беше мил и отзивчив, имаше и една жена, която не беше особено дружелюбна, но все пак не успя да ни развали впечатленията, така че ви я препоръчвам за нощувка.

Хижа Козя стена – връх Козя стена – Беклемето

На следващия ден станахме, закусихме и тръгнахме обратно към Беклемето. Вървяхме почти изцяло по лятната пътека, като единствено при пътеката, която водеше нагоре към траверса, се качихме, за да изминем предпоследния участък по билото и да се качим до връх Козя стена. Ако сте минали през него в първия ден, няма да има нужда да се качвате, но ние решихме все пак да го видим. Гледките отгоре наистина си струват.

Важни неща, които трябва да знаете за прехода Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо

• Маршрутът е обозначен с червена маркировка.
• Носете си достатъчно вода. По пътеките от прехода няма нито чешми, нито рекички. Вода има само на двете хижи.
• Носете си ръкавици. Ще ви е по-удобно, когато минавате през траверса.
• Бъдете с туристически обувки с добър грайфер.
• Времето е много променливо. Не знам дали забелязахте по снимките, но слъцнето и облаците се редуваха буквално през минути. Бъдете с облекло на пластове, така че да може да се преобличате.
• Вече го споменах, но ще кажа и тук – преходът от Беклемето до хижа Козя стена е доста по-лек от прехода от хижа Козя стена до хижа Ехо. Имайте го предвид и си преценете силите добре.

Ако имате други въпроси, може да ми пишете на лично съобщение във Facebook страницата на блога, или на личния ми профил в Instagram.

Можете да се абонирате за бюлетина на блога, за да получавате информация директно на вашия имейл.

Природни забележителности Стара планина